28.12.2007 г., 11:11

Всичко трудно се постига

819 0 20

Сега душите им са наранени,

подвластни на огорчение и самота.

Пътищата им отдавна са отредени

и няма как, пак ще има и тъга.

 

 

 

В живота всичко трудно се купува,

живее се дори за късче хляб.

С тъгата лесно се римува

и я има в този свят.

 

 

 

Ще изпитат и любов, и щастие,

ще са отдадени на обичта,

но всичко се заплаща двойно,

а за някои е непосилна таз цена.

 

 

 

За слабите отдавна времето е спряло,

предават се в ръцете на самотата.

Слънце в душите им е гряло,

но сами са го изгонили с тъгата.

 

 

 

Кой им е виновен?

Само те самите си решават съдбата.

Не обичат да се борят,

затова с щастие си заплащат цената.

 

 

 

Всичко трудно се постига,

щастието е едно от тях.

Любов в душите ви нека да царува,

борете се за мястото си в този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васко ти го е казал.
    Може би наистина трябва да изпращаш послания с думи. Пиши!
  • Добричко, мъдро, талантливо - Пламъче!!! С обич!!!
  • Любов в душите ви нека да царува,

    борете се за мястото си в този свят.
    Това ми звучи като Вапцаров. Не мога да цитирам на 100%, но май беше нещо от рода на :
    ..и боря се с него /живота/,
    доколкото мога...
    Браво, наистина много, ама много хубаво стихотворение. Имаш 6 от мен!
  • Благодаря ви много!
  • Браво,Плами.Посланието ти е израз на дълбока човечност.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...