Разчупих остатъка вечен копнеж,

изхвърлих усмивката, обвита във скреж,

обърнах се, въздъхнах на глас,

засмях се, забравих очите ти аз...

Помня колко дълго душата ми се скита,

как търсеше надежда - някъде, във Нищото скрита,

как бясно се вихреше в мен ураган,

как дълго те чакаше - обичан, желан...

Забравих - всичко вече е спомен,

далечен, замътен, обречен,

останах да погледам течащата вода,

усмихнах се на фосфорнобледата Луна...

16.01.2016