Всичко вече е спомен

Разчупих остатъка вечен копнеж,

изхвърлих усмивката, обвита във скреж,

обърнах се, въздъхнах на глас,

засмях се, забравих очите ти аз...

Помня колко дълго душата ми се скита,

как търсеше надежда - някъде, във Нищото скрита,

как бясно се вихреше в мен ураган,

как дълго те чакаше - обичан, желан...

Забравих - всичко вече е спомен,

далечен, замътен, обречен,

останах да погледам течащата вода,

усмихнах се на фосфорнобледата Луна...

16.01.2016