Разчупих остатъка вечен копнеж,
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита,
как търсеше надежда - някъде, във Нищото скрита,
как бясно се вихреше в мен ураган,
как дълго те чакаше - обичан, желан...
Забравих - всичко вече е спомен,
далечен, замътен, обречен,
останах да погледам течащата вода,
усмихнах се на фосфорнобледата Луна... ...