Всичко за нищо

23 июл. 2011 г., 11:48

Поэзия

1031 0 2

Всичко за нищо

Не искам да заспивам тази нощ,

аз искам малко да помисля,

какво съм аз в твоя живот,

не съм ли една постоянна липса?!

Когато истински от мене се нуждаеше,

аз никога не бях до теб,

когато нещо важно щеше да правиш,

мен ме нямаше да ти пожелая късмет...

Когато от болка очите ти преливаха,

нямаше ме да избърша твоите сълзи,

а аз се раздавах на другите, взимаха

от мен всички други, но не и ти...

Когато имаше нужда от мила дума,

все не я чуваше от моята уста,

когато копнееше веднъж да те целуна,

аз все заета с нещо друго бях...

Когато имаше нужда да поговорим

или просто да чуеш любимия глас,

всеки път ми бе изключен телефонът,

а аз кипях в чужда страст.

Даде ми всичко, но го съсипах аз,

обичам те, но да страдаш повече не искам,

разбери, че твоята ангелска душа

заслужава любов, а не вечна липса...

26.08.2010

radoslava29 (Радослава Михайлова)

2011-07-24T15:36:35+03:00

Благодаря! Грехът на лирическата героиня е голям, но след това трудно решение и разкаяние е редно да се счете поне за половината изкупен!
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-23T16:37:59+03:00

Това разкаяние е покъртително, до сълзи... поздрав от мен!