Всичко знам

Всичко  знам

Гледам те  как  падаш,

но  не  ще  ти  позволя

да  страдаш.

Обич моя ненагледна,

душица  златна, бедна!

Не се вини, че в прекрасни

превръщаш наш'те дни.

Обичам аз кожата  ти  бяла,

защото  си  разкошна

с надеждата  си  цяла.

С ромола  на  времето

оставям само спомени.

Разпръснати  кат семето

в душите ни  оголени.

Към всеки с нежност  се завръщам

с утеха  и  любов,

с умиление ги  аз  прегръщам

и  за  нови  съм  готов.

Раят слиза бавно  на  земя,

отваря леко той врата,

с една  усмивка  ме  посреща,

изпълнена с любов гореща!