29.03.2011 г., 11:15

Всичко знам

1.2K 0 0

 

Всичко  знам


Гледам те  как  падаш,

но  не  ще  ти  позволя

да  страдаш.

Обич моя ненагледна,

душица  златна, бедна!

Не се вини, че в прекрасни

превръщаш наш'те дни.

Обичам аз кожата  ти  бяла,

защото  си  разкошна

с надеждата  си  цяла.

С ромола  на  времето

оставям само спомени.

Разпръснати  кат семето

в душите ни  оголени.

Към всеки с нежност  се завръщам

с утеха  и  любов,

с умиление ги  аз  прегръщам

и  за  нови  съм  готов.

Раят слиза бавно  на  земя,

отваря леко той врата,

с една  усмивка  ме  посреща,

изпълнена с любов гореща!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...