Всичко знам
Гледам те как падаш,
но не ще ти позволя
да страдаш.
Обич моя ненагледна,
душица златна, бедна!
Не се вини, че в прекрасни
превръщаш наш'те дни.
Обичам аз кожата ти бяла,
защото си разкошна
с надеждата си цяла.
С ромола на времето
оставям само спомени.
Разпръснати кат семето
в душите ни оголени.
Към всеки с нежност се завръщам
с утеха и любов,
с умиление ги аз прегръщам
и за нови съм готов.
Раят слиза бавно на земя,
отваря леко той врата,
с една усмивка ме посреща,
изпълнена с любов гореща!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени