11 нояб. 2010 г., 12:37

Всяка нощ...

781 0 3

Всяка нощ със тихи стъпки

идвам, сякаш привидение,

и отпивам те на малки глътки

теб, любима - мое вдъхновение.

С шепи мъжки аз събирам

светъл бисер от очите ти,

с устни нежни аз те милвам,

галя с часове косите ти.

Твоите въздишки страстни

музика са за сърцето ми,

твойто тяло със извивки нежни -

храм и пристан за душата ми.

Като сън красив си ти за мен,

като цвете пролетно уханно,

като чуден, светъл летен ден,

като слънце огнено, засмяно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...