11 nov 2010, 12:37

Всяка нощ...

782 0 3

Всяка нощ със тихи стъпки

идвам, сякаш привидение,

и отпивам те на малки глътки

теб, любима - мое вдъхновение.

С шепи мъжки аз събирам

светъл бисер от очите ти,

с устни нежни аз те милвам,

галя с часове косите ти.

Твоите въздишки страстни

музика са за сърцето ми,

твойто тяло със извивки нежни -

храм и пристан за душата ми.

Като сън красив си ти за мен,

като цвете пролетно уханно,

като чуден, светъл летен ден,

като слънце огнено, засмяно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...