Всяка нощ със тихи стъпки
идвам, сякаш привидение,
и отпивам те на малки глътки
теб, любима - мое вдъхновение.
С шепи мъжки аз събирам
светъл бисер от очите ти,
с устни нежни аз те милвам,
галя с часове косите ти.
Твоите въздишки страстни
музика са за сърцето ми,
твойто тяло със извивки нежни -
храм и пристан за душата ми.
Като сън красив си ти за мен,
като цвете пролетно уханно,
като чуден, светъл летен ден,
като слънце огнено, засмяно.
© Ангел Филипов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
