Всяка сутрин
Всяка сутрин
Умираща есен
Но ще те помня дълго
Оранжева принцесо
* * *
Всеки нов ден
Слънцето
Ме събужда и знам че съм сам
И че съм сънувал
Първото хапче убива болката
Второто прави яркия ден още по-ярък
А ръцете ми маршируват по дървения стол
И през прозореца сезонът пламва в пожари
Сега само главата ме боли
И вече не плача толкова често
Понякога се опитвам да не мисля
Но в гърдите ми стиска ме нещо
И всяка сутрин
Всяко ново начало
Е трудно
Но всеки изминал ден
И всяка минута изплакана
Не те връщат
Така че ще те помня дълго
Оранжева принцесо
И вечер когато съм пак сам вкъщи
Ще си паля свещичка и ще се усмихвам на себе си
10 ноември 2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
