Nov 11, 2009, 8:56 AM

Всяка сутрин

  Poetry
659 0 1

Всяка сутрин

Умираща есен

Но ще те помня дълго

Оранжева принцесо

 

 * * *

 

Всеки нов ден

Слънцето

Ме събужда и знам че съм сам

И че съм сънувал

 

Първото хапче убива болката

Второто прави яркия ден още по-ярък

А ръцете ми маршируват по дървения стол

И през прозореца сезонът пламва в пожари

 

Сега само главата ме боли

И вече не плача толкова често

Понякога се опитвам да не мисля

Но в гърдите ми стиска ме нещо

 

И всяка сутрин

Всяко ново начало

Е трудно

 

Но всеки изминал ден

И всяка минута изплакана

Не те връщат

 

Така че ще те помня дълго

Оранжева принцесо

И вечер когато съм пак сам вкъщи

Ще си паля свещичка и ще се усмихвам на себе си

 

10 ноември 2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...