13 июл. 2011 г., 23:54

Всякаква. Не никаква.

998 0 5

Любов...

Цял живот търсена... Все още търсеща...

Позакъсняла... Или пък бързаща?!

Намерена... Или отдавна изгубена?!

Безразсъдна... Дори до безумие.

Единствена... Или поредната?!

Първата... Или последната?!

Дълго чакана... Или внезапна?!

Ограничаваща... Или необятна?!

Недоизказана... Или от болка крещяща?!

Градивна и смислена. Или всичко рушаща?!

Истинска... Или красива заблуда?!

Спокойна и нежна... Понякога луда.

Безпощадна, безжалостна... Или всепрощаваща?!

По детски щастлива... Понякога страдаща.

Пазена в тайна... Или гордо показвана.

Поощрявана. Често наказвана.

Черно-бяла и тъжна. Или цветно прекрасна.

Хладна и сдържана. Или пък огненострастна.

Безименна... Или със име наречена.

С бъдеще... Или на гибел обречена.

Нежна и ласкава... Или безмилостно груба.

Лесно спечелена... Но по-често - трудно...

С етикет и цена... Или безценна...

Стойностна... Или преоценена.

Подарена. Или напълно заслужена.

Но винаги нужна.

Съвсем тривиална.

                       Или сладникава.

Любов всякаква. Не никаква.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много за топлото посрещане и милото отношение... Това ми е първа творба и реших да потърся компетентно мнение по въпроса става ли изобщо за пред хора...Не зная даже и как трябва да се редят строфите, затова това не е точно стих, просто го написах, както го почуствах в момента. Благодаря за куража!
  • Страхотно е усещането!!!
  • Добре дошла!Стихът ти е страхотен!Успех за напред!
  • Поздрав!
  • Философия на любовта...
    Любов всякаквва, Не никаква!

    Много хубаво!
    Добре дошла, Александра!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...