Всяко зло за добро

Клепките му залягат пак

като в миг пред удар най-жесток.

В очите му спотаен е страх,

че се оглежда в поглед грозноок.

Грозно е и с груби черти

на злото в света лицето.

Той затвори... затвори очи

да преживее по-лесно, човекът.

Той преживя, клепки разтвори,

но уплашен в дъх застина.

Че злото още не беше преборил,

че злото още го има.

И то безоко и гръмко се смее;

над слепеца се присмива,

че той - човекът нямал идея,

как злото вечно е живо...

Човекът разбрал, че трябва да гледа,

макар и пред грубост, дори и пред удар!

Страха разпилял и в светлината бледа

вече се виждал по-мъдър!