Всяко зло за добро
Всяко зло за добро
Клепките му залягат пак
като в миг пред удар най-жесток.
В очите му спотаен е страх,
че се оглежда в поглед грозноок.
Грозно е и с груби черти
на злото в света лицето.
Той затвори... затвори очи
да преживее по-лесно, човекът.
Той преживя, клепки разтвори,
но уплашен в дъх застина.
Че злото още не беше преборил,
че злото още го има.
И то безоко и гръмко се смее;
над слепеца се присмива,
че той - човекът нямал идея,
как злото вечно е живо...
Човекът разбрал, че трябва да гледа,
макар и пред грубост, дори и пред удар!
Страха разпилял и в светлината бледа
вече се виждал по-мъдър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
