Всъщност
Всъщност зная защо съм роден
и светът е към мен безразличен,
в колесницата лунният ден
не показа за мен артистичност,
аз го търсих през девет земи,
щом през сълзи изгрява луната
но дъждът много тихо ръми,
сякаш в облак потъва душата,
за да видя, че тази луна,
старомодна, със сребърен блясък
е поемала всяка вина
и погребала в лунния пясък,
тя остава си все тъй далечна,
разгадаема само през лупа,
много време навярно изтече,
много пясък вините затрупа,
за да можем и с погледи чисти
да посрещнем дъха на земята,
но завинаги аз не поисках
да отърся греха от душата,
за да помня, че в мен е човекът
не разбулил от всичките тайни,
само в грях не живея, но нека
този грях да е пътят към рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
