perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
18.09.2021 г., 22:53 ч.

Всъщност 

  Поезия » Друга
690 3 10

Всъщност зная защо съм роден

и светът е към мен безразличен,

в колесницата лунният ден

не показа за мен артистичност,

аз го търсих през девет земи,

щом през сълзи изгрява луната

но дъждът много тихо ръми,

сякаш в облак потъва душата,

за да видя, че тази луна,

старомодна, със сребърен блясък

е поемала всяка вина

и погребала в лунния пясък,

тя остава си все тъй далечна,

разгадаема само през лупа,

много време навярно изтече,

много пясък вините затрупа,

за да можем и с погледи чисти

да посрещнем дъха на земята,

но завинаги аз не поисках

да отърся греха от душата,

за да помня, че в мен е човекът

не разбулил от всичките тайни,

само в грях не живея, но нека

този грях да е пътят към рая.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??