Всъщност
Тая игра е май вече ненужна,
а някога я играх с наслаждение.
Дори в глупака, през терасата плюещ,
и в кална локва открих вдъхновение.
Дъждец благодатен бяха всички беди.
Избуявах от тях като репей край вада.
А небето хем пече, хем ръми
над главата ми луда и млада.
Играта беше плитко море,
в което не можех да се удавя.
Макар че бях сляпа за врагове, ...