angel-ina (Ангелина Стойчева)
64 390
9 февр. 2021 г., 08:02

Всъщност 

  Поэзия
626 3 6

 

 

Наслушах се на мълчание…

Научих се да ми говориш наум.

Мълчеше с моето страдание.

Говорех със тебе… насън.

В очите ти думите неми прочитах,

в очите ми сухи дъждове валят.

Безгласни въпроси остават нечути. 

В ушите ми измислени вини пищят.

Намълча ли се вече?

Мислиш, че с това ме наказваш?

А всъщност …

да спра да те обичам ми подсказваш…

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, че намина и остави коментар, Иван!
  • Харесва ми творбата ти, Ангелина! Моите поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте, приятели.
    Калине, има различни причини за мълчанието. Ако е такова, каквото ти си споменал в коментара, да ... обичта продължава.
    Скити, ако мълчанието е за наказание...не си струва запазването на обичта, защото обичта не наказва, а ако наказва - не е обич.
    Младене, съгласна съм с теб - няма място за мълчание в любовта, защото “В началото бе словото...”
  • Мълчанието е най-лошата стратегия между влюбените. Тя опровергава сентенцията "Мълчанието е злато, говоренето е сребро!" Макар че понякога едно мълчание прави още по-притегателен образа на собственика му. Интересна и оригинално поднесена лирична изповед. Поздрав, Ангелина!
  • Мълчанието може да носи много любов, но също така може да се погледне и от друг ъгъл - като наказание! Сърцето винаги търси и носи любов! Запази си я!
    Хубав стих, Ани!💖
  • Може пък това да означава, че се разбирате само с поглед... Не спирай да го обичаш!
Предложения
: ??:??