9 февр. 2021 г., 08:02

Всъщност

1K 3 6

 

 

Наслушах се на мълчание…

Научих се да ми говориш наум.

Мълчеше с моето страдание.

Говорех със тебе… насън.

В очите ти думите неми прочитах,

в очите ми сухи дъждове валят.

Безгласни въпроси остават нечути. 

В ушите ми измислени вини пищят.

Намълча ли се вече?

Мислиш, че с това ме наказваш?

А всъщност …

да спра да те обичам ми подсказваш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че намина и остави коментар, Иван!
  • Харесва ми творбата ти, Ангелина! Моите поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте, приятели.
    Калине, има различни причини за мълчанието. Ако е такова, каквото ти си споменал в коментара, да ... обичта продължава.
    Скити, ако мълчанието е за наказание...не си струва запазването на обичта, защото обичта не наказва, а ако наказва - не е обич.
    Младене, съгласна съм с теб - няма място за мълчание в любовта, защото “В началото бе словото...”
  • Мълчанието е най-лошата стратегия между влюбените. Тя опровергава сентенцията "Мълчанието е злато, говоренето е сребро!" Макар че понякога едно мълчание прави още по-притегателен образа на собственика му. Интересна и оригинално поднесена лирична изповед. Поздрав, Ангелина!
  • Мълчанието може да носи много любов, но също така може да се погледне и от друг ъгъл - като наказание! Сърцето винаги търси и носи любов! Запази си я!
    Хубав стих, Ани!💖

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...