9.02.2021 г., 8:02

Всъщност

1K 3 6

 

 

Наслушах се на мълчание…

Научих се да ми говориш наум.

Мълчеше с моето страдание.

Говорех със тебе… насън.

В очите ти думите неми прочитах,

в очите ми сухи дъждове валят.

Безгласни въпроси остават нечути. 

В ушите ми измислени вини пищят.

Намълча ли се вече?

Мислиш, че с това ме наказваш?

А всъщност …

да спра да те обичам ми подсказваш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че намина и остави коментар, Иван!
  • Харесва ми творбата ти, Ангелина! Моите поздравления!
  • Благодаря ви, че се отбихте, приятели.
    Калине, има различни причини за мълчанието. Ако е такова, каквото ти си споменал в коментара, да ... обичта продължава.
    Скити, ако мълчанието е за наказание...не си струва запазването на обичта, защото обичта не наказва, а ако наказва - не е обич.
    Младене, съгласна съм с теб - няма място за мълчание в любовта, защото “В началото бе словото...”
  • Мълчанието е най-лошата стратегия между влюбените. Тя опровергава сентенцията "Мълчанието е злато, говоренето е сребро!" Макар че понякога едно мълчание прави още по-притегателен образа на собственика му. Интересна и оригинално поднесена лирична изповед. Поздрав, Ангелина!
  • Мълчанието може да носи много любов, но също така може да се погледне и от друг ъгъл - като наказание! Сърцето винаги търси и носи любов! Запази си я!
    Хубав стих, Ани!💖

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...