4 мар. 2008 г., 15:07

Втори шанс

933 0 5
Втори шанс

Просяк цял живот мечтал
за битие с любов и радост
и от мръсотия подивял,
на горчиво казвал сладост!

Веднъж го срещнал Господин,
смилил се, взел та го измил
и после в Своя магазин
със чисти дрехи го дарил!

Нахранил го на Свойта маса,
говорил с него и рзбрал,
че дължи от Свойта каса,
на лихваря откуп дал!

Просяка презрян, самотен,
най-тържествено осиновил
и чрез кръста Си Голготен
с наследство го осигурил!

И после с почит в магазина
на работниците го представил
и "Избери си!" - казал Господина -
"Всичкото за тебе съм поставил!".

Просякътс душа миниатюрна,
забравил за какво мечтал
и към бонбоните се юрнал -
пакет близалки си избрал!

Натъжил се тихо Господина,
но поканил го на служба -
да почиства магазина
и да учи се на дружба!

Охотно просякът приел,
свикнал да върти парцала,
но като рота за разстрел
все приемал персонала!

Все под леглото си мълчал
и гризкал своите близалки,
и за канавката тъжал,
и старите си занималки!

И си тръгнал - там, където
не се налагала промяна
и гол, и гладен на полето
презрял важащата Покана...

29. 02. 2008 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...