13 янв. 2008 г., 01:15

Втори шанс

909 0 1

Изглеждаш ми така далечен.

Може би дори недостижим.

Искам те до мене вече.

Не разбра ли, че се промених?

Колко пъти да ти кажа "съжалявам".

Падах, ставах, но не спрях.

Твоето лице навсякъде аз виждах

и ти бе моят сладък грях.

Смея се през сълзи и не спирам.

С устни търся твоето лице.

Знам, че ти добре разбираш

трепета на моето сърце.

Сгреших, да, аз признавам,

но нима не си грешил и ти?

На колене аз няма да заставам,

защото няма днес безгрешни, разбери.

Ти сам ще дойдеш,

ще почукаш на вратата,

смутено ще погледнеш моето лице.

Сълзите мои няма аз да крия.

Обичам те ще каже моето сърце.

И двама с теб ще се прегърнем.

Ще получа нов шанс аз.

По стария утъпкан път ще тръгнем

да търсим щастието в самите нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...