13 янв. 2008 г., 01:15

Втори шанс

905 0 1

Изглеждаш ми така далечен.

Може би дори недостижим.

Искам те до мене вече.

Не разбра ли, че се промених?

Колко пъти да ти кажа "съжалявам".

Падах, ставах, но не спрях.

Твоето лице навсякъде аз виждах

и ти бе моят сладък грях.

Смея се през сълзи и не спирам.

С устни търся твоето лице.

Знам, че ти добре разбираш

трепета на моето сърце.

Сгреших, да, аз признавам,

но нима не си грешил и ти?

На колене аз няма да заставам,

защото няма днес безгрешни, разбери.

Ти сам ще дойдеш,

ще почукаш на вратата,

смутено ще погледнеш моето лице.

Сълзите мои няма аз да крия.

Обичам те ще каже моето сърце.

И двама с теб ще се прегърнем.

Ще получа нов шанс аз.

По стария утъпкан път ще тръгнем

да търсим щастието в самите нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...