Изглеждаш ми така далечен.

Може би дори недостижим.

Искам те до мене вече.

Не разбра ли, че се промених?

Колко пъти да ти кажа "съжалявам".

Падах, ставах, но не спрях.

Твоето лице навсякъде аз виждах

и ти бе моят сладък грях.

Смея се през сълзи и не спирам.

С устни търся твоето лице.

Знам, че ти добре разбираш

трепета на моето сърце.

Сгреших, да, аз признавам,

но нима не си грешил и ти?

На колене аз няма да заставам,

защото няма днес безгрешни, разбери.

Ти сам ще дойдеш,

ще почукаш на вратата,

смутено ще погледнеш моето лице.

Сълзите мои няма аз да крия.

Обичам те ще каже моето сърце.

И двама с теб ще се прегърнем.

Ще получа нов шанс аз.

По стария утъпкан път ще тръгнем

да търсим щастието в самите нас.