13.01.2008 г., 1:15

Втори шанс

904 0 1

Изглеждаш ми така далечен.

Може би дори недостижим.

Искам те до мене вече.

Не разбра ли, че се промених?

Колко пъти да ти кажа "съжалявам".

Падах, ставах, но не спрях.

Твоето лице навсякъде аз виждах

и ти бе моят сладък грях.

Смея се през сълзи и не спирам.

С устни търся твоето лице.

Знам, че ти добре разбираш

трепета на моето сърце.

Сгреших, да, аз признавам,

но нима не си грешил и ти?

На колене аз няма да заставам,

защото няма днес безгрешни, разбери.

Ти сам ще дойдеш,

ще почукаш на вратата,

смутено ще погледнеш моето лице.

Сълзите мои няма аз да крия.

Обичам те ще каже моето сърце.

И двама с теб ще се прегърнем.

Ще получа нов шанс аз.

По стария утъпкан път ще тръгнем

да търсим щастието в самите нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....