valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30 авг. 2011 г., 17:08

Вторник е 

  Поэзия
1714 0 9

Вторник е. Събудиха ме гарвани, 
а небето плачеше дъждовно. 
От съня, в душата имах рани, 
всичко ме болеше безусловно. 

Вторник е, а исках възкресение. 
Вече се задавям от посредственост. 
Стаята е моето спасение, 
а теглото, моята наследственост. 

Вторник е. Да, знам, че ще отмине, 
но до следващия белези ще има. 
Не обичам вторниците, сине, 
в тях ми е студено като в зима. 

Вторник е и сякаш съм вторачен 
в непонятното повтаряне на вторници. 
Идват като някакви палачи, 
тръгват като дните за затворници. 

Казах ти, че вторник не обичам, 
не желая вторници да има. 
Дяволът в душата ми наднича. 
Вторник, той по мъничко я взема.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Вторник е и сякаш съм вторачен
    в непонятното повтаряне на вторници."

    Желая ти слънце, което да разкъса този омагьосан кръг.

  • Ех, този вторник... голяма мъка ти е. Но пък минава, както всичко друго.
    Поздрави, Вальо!
  • А вторник определено е вече зад гърба ни! Много хубав стих! Поздравления!
  • Вече е сряда... Хубаво стихотворение!
  • Много ми хареса! Сега разбрах защо не обичам вторниците!
  • !
  • Вторникът имал печална слава, както чета сега с недоумение в Интернет!
    Всеки вторник имал зъл час и никой не го знаел кой е. Гърците даже го наричали "ден без късмет". Най-лош бил първият вторник на Великите пости... Толкоз за вторниците! А иначе - хареса ми, Вал!
  • Хубаво е. Страшно звучене
  • Вальо, защо финалът не е "Вторник, той по мъничко ú взИма"? Освен че звучи по-добре, е по-точно казано, по моему.
Предложения
: ??:??