Вторник е. Събудиха ме гарвани,
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,
всичко ме болеше безусловно.
Вторник е, а исках възкресение.
Вече се задавям от посредственост.
Стаята е моето спасение,
а теглото, моята наследственост.
Вторник е. Да, знам, че ще отмине,
но до следващия белези ще има.
Не обичам вторниците, сине,
в тях ми е студено като в зима. ...