19 сент. 2011 г., 14:44

Вторник и Четвъртък

778 0 6

Вторник и Четвъртък

 

Навън е толкова красиво,

така е слънчев днес деня,

гледам около мен - семейства щастливи,

а аз съм толкова сама...

 

Гледам вечер светещи прозорци,

поизпотени от домашния уют,

едно семейство весело нещо си говори,

а аз ги гледам и усещам студ...

 

Гледам ги в неделите как излизат,

заедно тръгват нанякъде с кола,

а аз им махам и съм леко тъжна,

че и днес вкъщи ще стоя...

 

Гледам семействата по веселите празници,

стоящи около отрупана софра

и редуват смешки с наздравици,

а аз вкъщи пия от тъга...

 

Гледам родители потъват и се радват

в детски песни и игри,

гледам ги и не мога да повярвам,

че от това ще се откажеш ти...

 

Няма смисъл за семейство да копнея,

като знам - за теб не съм една,

но вечно ли само вторник и четвъртък ще живея,

от два до четири часа?!!

 

03.07.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • но вечно ли само вторник и четвъртък ще живея,
    от два до четири часа?!!
    Мило момиче , това само ти го решаваш! Ако не те устройва се опитай да го промениш, ако не можеш - смени човека! Пожелавам ти успех от все сърце!

  • Живота си е само твой и никой няма право да го ограбва,сила имаш но недей я пропилявай в лоши мисли.Късното щастие е по-дълготрайно!Желая от сърце късметът, да отвори врати и през тях да преминеш усмихната!!!Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ви, приятели! Седиш и наблюдаваш чуждото щастие... и някъде много дълбоко в теб знаеш, че няма за теб от него, просто няма...
  • Хареса ми!Има замисъл стихът ти.Поздравления!
  • тъжно е...
    но ти се усмихни, животът си е само твой...
    утре ще те дари и с радост и усмивки..
    Ради, най-сърдечно..

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...