*Второ 08.05.2010
Събудих се от сутринта
величествено тиха.
И много капчици роса
лицето ми измиха.
Сърцето нарисува
символа на любовта.
Душата ми сънува
докосването на звезда.
Във истината се загубих -
въздишката на вечността.
Във вятъра се влюбих -
като безкрайност на мига...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Все права защищены