*Второ 08.05.2010
Събудих се от сутринта
величествено тиха.
И много капчици роса
лицето ми измиха.
Сърцето нарисува
символа на любовта.
Душата ми сънува
докосването на звезда.
Във истината се загубих -
въздишката на вечността.
Във вятъра се влюбих -
като безкрайност на мига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Всички права запазени