16 янв. 2008 г., 09:10

Второ начало

628 0 1
Длани се докосват, сливат се в една
и разбита на парчета умира мечта.
Устни се сливат, спомени загиват,
в съня си нови пътища разкриват.
Очи се поглъщат, с обич отвръщат,
стон се отронва, с вика се прегръщат.
Думи изричат и в новост се вричат,
болка запалват - в пламък да тлеят.
Лицата се търсят, за да се целунат,
а нощта ги разделя със свойта постеля.
Душите излитат, над света се издигат -
дали вкуса на звездите днес ще опитат?
Последен ред, на последен куплет,
не издържам, любовта ти връщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...