Jan 16, 2008, 9:10 AM

Второ начало

  Poetry » Love
625 0 1
Длани се докосват, сливат се в една
и разбита на парчета умира мечта.
Устни се сливат, спомени загиват,
в съня си нови пътища разкриват.
Очи се поглъщат, с обич отвръщат,
стон се отронва, с вика се прегръщат.
Думи изричат и в новост се вричат,
болка запалват - в пламък да тлеят.
Лицата се търсят, за да се целунат,
а нощта ги разделя със свойта постеля.
Душите излитат, над света се издигат -
дали вкуса на звездите днес ще опитат?
Последен ред, на последен куплет,
не издържам, любовта ти връщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...