25 февр. 2010 г., 00:05

Второто име на жената...

716 0 2

Победи ме, мили... Победи ме!

Откровени бяха и очите ми за теб...

За първото не искам днес да става дума,

едва ли песнопейски рев ще жегне гордостта ти...

Оглозга ме на интервали без отчетни книги,

накрая хвърли върху тялото ми етикет,

на който те прочетох с екзалтирано мълвене

и се оттеглих във покоите на безсъзнанието...

Часовникът ли спря, или си чух сърдечния туптеж?

Проблеснаха иглите на неправдата...

Нелепо изкривен ли беше моят мироглед?

Или преля оная чаша в дъното на пазвата ми?

Не те обичам? Пак си помисли, преди да правиш сметки...

Дали от корена се ражда здравото стъбло, или му трябва обич?

Аз исках просто да опазя вярата, която ме крепеше...

Получих... нищо... Но и ти какво получи?

Победи ме, мили... Победи ме!

За пореден път доказа колко силно името " Наивност"

се е влюбило в сърцето на жената...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...