25.02.2010 г., 0:05

Второто име на жената...

708 0 2

Победи ме, мили... Победи ме!

Откровени бяха и очите ми за теб...

За първото не искам днес да става дума,

едва ли песнопейски рев ще жегне гордостта ти...

Оглозга ме на интервали без отчетни книги,

накрая хвърли върху тялото ми етикет,

на който те прочетох с екзалтирано мълвене

и се оттеглих във покоите на безсъзнанието...

Часовникът ли спря, или си чух сърдечния туптеж?

Проблеснаха иглите на неправдата...

Нелепо изкривен ли беше моят мироглед?

Или преля оная чаша в дъното на пазвата ми?

Не те обичам? Пак си помисли, преди да правиш сметки...

Дали от корена се ражда здравото стъбло, или му трябва обич?

Аз исках просто да опазя вярата, която ме крепеше...

Получих... нищо... Но и ти какво получи?

Победи ме, мили... Победи ме!

За пореден път доказа колко силно името " Наивност"

се е влюбило в сърцето на жената...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...