Втъкани стъпки
В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка:
Всяка стъпка е втъкана и нашепва:
„тук съм пролет в люлякова китка,
а пък там - златно жито в жетва”
В морни дни ухаеха на теменуги
стъпалата ми, кървили до кармин,
катерили пътеките на люде други,
а Пътят мой е бил съвсем самин.
Тъй кросното си навивах в Пътя
и сезони се въртяха на чекрък,
и сещах се едва да се прекръстя,
а младостта приличаше на кръг.
Любовта бе нежен, вишнев цвят,
а „Есента” - плацебо по бермуди -
прелюдия към Дантевия „свят”.
Болките ми – те са…те са други…
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
