Вúдя-а!
Вúдя, вúдя-а!
Как ще умра,
като кротък, безвреден пияница,
до стобора, зад който се правят събития.
Вúдя-а!
На пътя съм.
Изгубена ръкавица.
На брега съм.
Строшено весло.
Глътка,
останала в чашката на деня.
Вътре удавено слънцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
Защото, пред осъзнаващия загубеността на ръкавицата и строшеността на веслото има още много път!