5 сент. 2009 г., 12:45

Вúдя-а!

896 0 7


Вúдя, вúдя-а!
Как ще умра,
като кротък, безвреден пияница,
до стобора, зад който се правят събития.

Вúдя-а!
На пътя съм.
Изгубена ръкавица.

На брега съм.
Строшено весло.

Глътка,
останала в чашката на деня.
Вътре удавено слънцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • mngo istinski,zemni!haresvat mi,kazvat mi po nesto,vrustat me pri korenite mi!
  • Стихонете ти са много емоционални и изпълнени с интересен творчески маниер. Една нестандартно изречена житейска равносметка, която тежи с дълбоката си носталгичност. Харесвам оригиналното ти звучене! Извън поезията пожелавам оптимизъм,здраве и творческо изобилие!
  • А мене ме усмихва! Защото, пред осъзнаващия загубеността на ръкавицата и строшеността на веслото има още много път!
  • Стисна ме... силно!
  • за Бога, Райсън...не гледай нататък.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...