5.09.2009 г., 12:45

Вúдя-а!

Поезия » Друга

895 0 7

Вúдя, вúдя-а!
Как ще умра,
като кротък, безвреден пияница,
до стобора, зад който се правят събития.

Вúдя-а!
На пътя съм.
Изгубена ръкавица.

На брега съм.
Строшено весло.

Глътка,
останала в чашката на деня.
Вътре удавено слънцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mia2 (Христина Златева)

mngo istinski,zemni!haresvat mi,kazvat mi po nesto,vrustat me pri korenite mi!

2009-10-03T22:39:17+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Стихонете ти са много емоционални и изпълнени с интересен творчески маниер. Една нестандартно изречена житейска равносметка, която тежи с дълбоката си носталгичност. Харесвам оригиналното ти звучене! Извън поезията пожелавам оптимизъм,здраве и творческо изобилие!

2009-09-09T23:27:31+03:00
angel-angel (АНИ ИВАНОВА)

А мене ме усмихва! Защото, пред осъзнаващия загубеността на ръкавицата и строшеността на веслото има още много път!

2009-09-07T16:45:34+03:00
Neon (Ол)

Стисна ме... силно!

2009-09-07T16:32:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

за Бога, Райсън...не гледай нататък.

2009-09-07T00:38:10+03:00