5.09.2009 г., 12:45 ч.

Вúдя-а! 

  Поезия » Друга
651 0 7


Вúдя, вúдя-а!
Как ще умра,
като кротък, безвреден пияница,
до стобора, зад който се правят събития.

Вúдя-а!
На пътя съм.
Изгубена ръкавица.

На брега съм.
Строшено весло.

Глътка,
останала в чашката на деня.
Вътре удавено слънцето.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mngo istinski,zemni!haresvat mi,kazvat mi po nesto,vrustat me pri korenite mi!
  • Стихонете ти са много емоционални и изпълнени с интересен творчески маниер. Една нестандартно изречена житейска равносметка, която тежи с дълбоката си носталгичност. Харесвам оригиналното ти звучене! Извън поезията пожелавам оптимизъм,здраве и творческо изобилие!
  • А мене ме усмихва! Защото, пред осъзнаващия загубеността на ръкавицата и строшеността на веслото има още много път!
  • Стисна ме... силно!
  • за Бога, Райсън...не гледай нататък.
  • Имаш още много "Вúдя-а", Райсън*!
    До тогава - здраве и... Бъди!
  • Хъммм, не го разбрах на пръв прочит, но проблемът е в мен, не в теб. При втория прочит, определено бях докосната от него. Поздрави.
Предложения
: ??:??