3 мая 2006 г., 13:36
Вяра
Потърсих твоята ръка самотна.
Сърцето споделих със теб.
Посегна ти към моята душа бездомна.
Попаднах в твоя нежен плен.
Донесе ми любов и блян.
Докосна моите мечти.
Понесе ме над твоя свят голям.
Душата ми плени.
Сега си там, отсреща.
Ръце протегнала към нечий блян.
Не търсиш моята ръка гореща.
Загуби вяра, че това съм аз.
Сърцето споделих със теб.
Посегна ти към моята душа бездомна.
Попаднах в твоя нежен плен.
Донесе ми любов и блян.
Докосна моите мечти.
Понесе ме над твоя свят голям.
Душата ми плени.
Сега си там, отсреща.
Ръце протегнала към нечий блян.
Не търсиш моята ръка гореща.
Загуби вяра, че това съм аз.
© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасен стих!Много тъжен,но много,много ми хареса!Докосна ме,Ради!
-
Много ви благодаря за вниманието,този стих написах с идеята да бъда откровен ,Гери, благодаря ти за съвета,ще се боря за своя блян,тя е моята половинка и ще върна вярата и в мен.
-
Браво, Ради! Чудесен стих! Бори се за своя собствен блян!
-
Докосващ стих , както винаги...Поздрав!
-
Ради,страхотно е!Тук говори сърцето ти!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
