Вяра

11 июл. 2015 г., 18:30

Поэзия » Философская

340 0 1

Вяра

Две армии гледат се в далечината,

генералите крещят, хвалят красотата на войната,

оръжието наточено - готово да убива,

войници озверели - гневът им веч прелива.

Някога и аз вярвах, че с омраза врагът се побеждава,

но тоз враг всеизвестен защо, кажи ми, съществува?

Не сме ли и аз и ти и всяка гадинка

и всеки звяр и всяка птица -

не сме ли ние всички деца на една земя?

Злобата е вирус - долен гнет!

Предава се от човек на човек и от век на век,

но не е тази черна зараза без лек!

Вярата! Вярата като бистър водопад пречиства омерзеното сърце,

вярата в любовта, в човека, в добротата

вярата ще строши на тиранина ръката,

в последния си миг той ще види, че армия без войници няма,

че светлината тъмнина унищожава!

HellFirebg (Петър Петров)

2015-07-11T21:16:48+03:00

Първият ми споделен опит за поезия. Не съм сигурен дали има стойност, но се надявам все някой да намери. Писано е преди няколко месеца, но мисля че все още е актуално. В тези времена на раздор между държави, етноси и хора като цяло се замислете (независимо дали сте леви, десни, прозападни или произточни или каквито ще да сте) кой е реален враг и за коя кауза си струва да умират хора, ако въобще може да се намери такава. Все си втълпявам, че никой в европа не би имал изгода от още една голяма война, но напоследък не съм толкова сигурен...