Вяра
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива.
Някога и аз вярвах, че с омраза врагът се побеждава,
но тоз враг всеизвестен защо, кажи ми, съществува?
Не сме ли и аз и ти и всяка гадинка
и всеки звяр и всяка птица -
не сме ли ние всички деца на една земя?
Злобата е вирус - долен гнет!
Предава се от човек на човек и от век на век,
но не е тази черна зараза без лек!
Вярата! Вярата като бистър водопад пречиства омерзеното сърце,
вярата в любовта, в човека, в добротата
вярата ще строши на тиранина ръката,
в последния си миг той ще види, че армия без войници няма,
че светлината тъмнина унищожава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
