Вяра
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива.
Някога и аз вярвах, че с омраза врагът се побеждава,
но тоз враг всеизвестен защо, кажи ми, съществува?
Не сме ли и аз и ти и всяка гадинка
и всеки звяр и всяка птица -
не сме ли ние всички деца на една земя?
Злобата е вирус - долен гнет!
Предава се от човек на човек и от век на век,
но не е тази черна зараза без лек!
Вярата! Вярата като бистър водопад пречиства омерзеното сърце,
вярата в любовта, в човека, в добротата
вярата ще строши на тиранина ръката,
в последния си миг той ще види, че армия без войници няма,
че светлината тъмнина унищожава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
