Вяра
Нозете забравиха пътя към храма,
не палех свещичка дори и на празник
и мислех, че вяра в живота ми няма
и всички молитви към Бог са напразни.
На себе си само се молех и вярвах.
Принасях във жертва мечти и надежди.
Пред себе си нощем сама изповядвах
тъги, грехове или скрити копнежи.
Преглъщах сълзите самотно и тайно,
нашепвах си "Боже, дано да те има!"
и всичко приписвах на сляпа случайност -
любов и омраза, пролет и зима.
Но Господ доказа - не ме е забравил -
късмет несънуван до днес ми изпрати.
Дано ми прости и дано да направи
и другите хора добри и богати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
