Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
20.06.2008 г., 0:10 ч.

Вяра 

  Поезия
826 0 11

Нозете забравиха пътя към храма,

не палех свещичка дори и на празник

и мислех, че вяра в живота ми няма

и всички молитви към Бог са напразни.

 

На себе си само се молех и вярвах.

Принасях във жертва мечти и надежди.

Пред себе си нощем сама изповядвах

тъги, грехове или скрити копнежи.

 

Преглъщах сълзите самотно и тайно,

нашепвах си "Боже, дано да те има!"

и всичко приписвах на сляпа случайност -

любов и омраза, пролет и зима.

 

Но Господ доказа - не ме е забравил -

късмет несънуван до днес ми изпрати.

Дано ми прости и дано да направи

и другите хора добри и богати.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??