Нозете забравиха пътя към храма,
не палех свещичка дори и на празник
и мислех, че вяра в живота ми няма
и всички молитви към Бог са напразни.
На себе си само се молех и вярвах.
Принасях във жертва мечти и надежди.
Пред себе си нощем сама изповядвах
тъги, грехове или скрити копнежи.
Преглъщах сълзите самотно и тайно,
нашепвах си "Боже, дано да те има!"
и всичко приписвах на сляпа случайност -
любов и омраза, пролет и зима. ...