ВЯРА
Лято
с повей на изчакване
с аромат на влюбеност
с шепот и с нестихващ смях
Болките
неистово очакващи
чудесата да ги изцерят
Самотата ни
връхлитаща отвсякъде
моли Господ да е милостив
А сърцата ни
тъй дълго плакали
лутат се...
Ти само да си жив...
26.07.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Андреева Все права защищены