22 сент. 2012 г., 13:33

Вяра

773 0 2

Вяра...
Във нещо
Във някой...
Вяра...
Умираща...
Направих ù изкуствено дишане...
за да я съживя...
Само хъркане почти без дъх дочух...
Вяра...
И молех я

да се събуди...
Погледна ме с очи изморени...
Погалих я...
Отпусна се в ръцете ми...
И отново... почти бездихание...
Заинатих се пред нея...
Ще я пробудя...
Разтърсих...
Зашлевих...
Сякаш нещо блесна...
Сгрешила съм...
Отиде си...
Мира на праха ù...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жара Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...