22 сент. 2012 г., 13:33

Вяра

769 0 2

Вяра...
Във нещо
Във някой...
Вяра...
Умираща...
Направих ù изкуствено дишане...
за да я съживя...
Само хъркане почти без дъх дочух...
Вяра...
И молех я

да се събуди...
Погледна ме с очи изморени...
Погалих я...
Отпусна се в ръцете ми...
И отново... почти бездихание...
Заинатих се пред нея...
Ще я пробудя...
Разтърсих...
Зашлевих...
Сякаш нещо блесна...
Сгрешила съм...
Отиде си...
Мира на праха ù...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жара Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...