22.09.2012 г., 13:33

Вяра

766 0 2

Вяра...
Във нещо
Във някой...
Вяра...
Умираща...
Направих ù изкуствено дишане...
за да я съживя...
Само хъркане почти без дъх дочух...
Вяра...
И молех я

да се събуди...
Погледна ме с очи изморени...
Погалих я...
Отпусна се в ръцете ми...
И отново... почти бездихание...
Заинатих се пред нея...
Ще я пробудя...
Разтърсих...
Зашлевих...
Сякаш нещо блесна...
Сгрешила съм...
Отиде си...
Мира на праха ù...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жара Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...