29 нояб. 2008 г., 22:24

Вяра 

  Поэзия » Любовная
1478 0 5
Вярвам в нетленното.
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.
Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.
А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Табакова Все права защищены

Предложения
: ??:??