Nov 29, 2008, 10:24 PM
Вяра
Вярвам в нетленното.
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.
Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.
А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе.
Тогава аз ще знам,
че жива съм, дори във друго време
и този свят, така голям,
във мене прероден е!
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.
Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.
А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе.
Тогава аз ще знам,
че жива съм, дори във друго време
и този свят, така голям,
във мене прероден е!
© Мария Табакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Казват, че вечността е обреченост и страдание. Аз не бих й се наситила. Дълбоко в мен е твоят стих!!! Радвам се, че се намерихме!
-
Чудесно.
-
докосна душата ми...погали ме...с обич, Мария.
-
Толкова поетично прозрение...
Дълбоко и истинско...
Добре дошла! С обич! -
Радвам се, че те открих
Поздрави за позитивния стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
