Вяра
Вярвам в нетленното.
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.
Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.
А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе.
Тогава аз ще знам,
че жива съм, дори във друго време
и този свят, така голям,
във мене прероден е!
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.
Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.
А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе.
Тогава аз ще знам,
че жива съм, дори във друго време
и този свят, така голям,
във мене прероден е!
© Мария Табакова All rights reserved.
Поздрави за позитивния стих!