Вяра и безсилие

30 окт. 2014 г., 12:47

Поэзия » Другая

289 0 2

От минало далечно вече

към близкия си край пътувам.

Животът е такъв, човече,

и от това не се страхувам.

Нали натам подвиват рамо

родени на земята грешна.

Страхливите изпадат само

във ситуацията смешна.

Земята само ни е вечна,

а всяка жива твар е смъртна.

Че даже и водата речна,

и тя не е така безсмъртна.

А само времето е мяра

за вечност или за невечност.

И то създава тази вяра

в невъзвратимата далечност.

А точката в това пространство

ни е избрана тя от Бога.

И няма тука шарлатанство

в подредбата безумно строга.

Това е тайната извечна

откакто Космосът светува.

И таз история далечна

в безсилието съществува.