Вяра и безсилие
От минало далечно вече
към близкия си край пътувам.
Животът е такъв, човече,
и от това не се страхувам.
Нали натам подвиват рамо
родени на земята грешна.
Страхливите изпадат само
във ситуацията смешна.
Земята само ни е вечна,
а всяка жива твар е смъртна.
Че даже и водата речна,
и тя не е така безсмъртна.
А само времето е мяра
за вечност или за невечност.
И то създава тази вяра
в невъзвратимата далечност.
А точката в това пространство
ни е избрана тя от Бога.
И няма тука шарлатанство
в подредбата безумно строга.
Това е тайната извечна
откакто Космосът светува.
И таз история далечна
в безсилието съществува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
