Oct 30, 2014, 12:47 PM

Вяра и безсилие 

  Poetry » Other
329 0 2
От минало далечно вече
към близкия си край пътувам.
Животът е такъв, човече,
и от това не се страхувам.
Нали натам подвиват рамо
родени на земята грешна.
Страхливите изпадат само
във ситуацията смешна.
Земята само ни е вечна,
а всяка жива твар е смъртна.
Че даже и водата речна,
и тя не е така безсмъртна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??