1 сент. 2017 г., 07:58  

Вяра и Смърт

1.7K 0 0

Ти, недокосната сестра

на надеждата и любовта, за Теб, 

с колко време от живота си съм заплатил?


Превивам се от мисълта,

че може да те търся вечно

и вероятно душата ми

не ще намери покой.

 

Знам, че всеки ти отправя дарове,

но Бог не се нуждае от работите на човека,

няма да размени вечността за нищо,

нито ще се трогне от скръбните човешки номера.


Всеки утрешен ден

ни намира по-далеч от днес

и по-близо до Смъртта, а 

 

отгоре, заглушен барабан,

отчаяно, но мощно ни зове,

макар да тежи като канара.


Отпечатъци по пясъка на времето,

бавно отвявани от вятъра на безверието...


Но, Смърт, не се гордей, 

макар че много от нас

малодушни са към теб.

 

Къде си?

Може би вече те имам, Вяро! 


Окото на Рая блести 

по-ярко, по-възхитително 

от тъмнилото ти!

 

Умри, Смърт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...