3 мар. 2013 г., 19:25

Вяра според врява ( Като молитва )

712 0 3

Вяра според врява.

( Като молитва )

 

Един е Господ Бог, един е пътят 
да го следваме,
но някак си от памтивек,
различни пътища поемаме...

Във всяка търсена пътека,
сред мрак, мъгла, към всичко свято,
след всяка грешка, молеща утеха,
го търсим като гладно ято...

С крила подрязани и устремени,
летим към все възвишени успехи,
в делата земни неуспели,
обличаме съдбата си в доспехи...

А те - чедата му са много,
безбожници, светци и грешници,
едни го хулят, други молят,
богати, бедни, болни, клетници...

Ще се помоля тихо, Мили Боже,
да имам здраве, сила и да вярвам,
че без проглеждане не може,
слепците никога не вдигат врява...

Д. Антонов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще се помоля тихо, Мили Боже,
    да имам здраве, сила и да вярвам,
    Да се помолим!
  • Аз ще се моля, но и ще издигна глас!
    Българийо, защо чадата си прокуди

    Българийо, защо чадата си прокуди
    по чуждите земи, да търсят хляб?
    Земята малка ни е, но може да насити
    не само нас, ала и други, като нас.

    Защо от майката детето вън изпрати,
    да дири щастие, пари, мечти,
    и моите сестри ги няма,
    защо ми пълниш пак очите със сълзи.

    Земице родна, тези политици,
    така направиха, да нямаме покой.
    Останалите тук сме все несретници,
    но ако и нас ни няма, кой ще ги очаква,кой...

    Върни ни братята, сестрите, близките,
    и дай на всекиго в ръцете хляб.
    Да ги прегърнем ние всичките,
    а тези дето ни доведоха до тук, впиши им грях,

    и нека си платят, че ни предадоха,
    тъй както Юда за сребърници тридесет.
    И да се бесят, ако искат изпод стряхата,
    едва ли някога дълга, ще издължат.

    Че грабиха народа с пълни шепи,
    че ядоха , та чак се пренаситиха.
    И ще се пръснат вече от насищане,
    а твоите деца деляха си коричка хляб.
    Djein_Ear
  • Прекрасно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...